Tонзили – предистория
Децата са крепки създания. След раждането си, децата се излагат на влиянието и факторите на заобикалящата ги среда. Те притежават така наречения наследствен, вроден имунитет, получен от майката. В първите шест месеца, след раждането си, децата са защитени от придобитите от майката антитела през бременността и поетите с кърмата след това. Този факт обуславя тяхното рядко боледуване. Проблема за тях започва след това. Непрестанния контакт със заобикалящата ги среда, провокира изграждането на свой собствен имунитет – наречен придобит имунитет. Прието, че в годините до пубертета децата изграждат именно него – този период се нарича ”имунологично училище”. Затова в годините до навършване на пубертета, се приема, че детето вече е изградило своята „съвършена“ имунна система, която може да реагира на външните фактори и да защитава организма от външни вредители.
Тонзили – що е то?
Тонзили, или познати още като сливици, са лимфоиден орган, част от имунната защита на организма. Тонзилите представляват струпване на лимфна тъкан, в определени места на устната кухина. От гледна точка на УНГ специалистите, тонзилите се делят на: (небни тонзили, назофарингеална (т.н. трета или аденоидна сливица), езикова тонзила, тонзили в основата на евстахиевата тръба и ретрофарингеални тонзили). Различните тонзили са с различно разположение в устната кухина и проявяват усложнения в различна степен и етап от развитието на човека. Тонзилите са важен имунокомпетентен орган. Те са изградени от лимфна тъкан и предимно се свързват с производството на антитела. В годините на израстване на всяко дете, тонзилите играят важна роля, като подсигуряват първичната имунна защита срещу различни патогени. Като първа защитна бариера, тонзилите са в непрекъсната „бойна готовност“. Може да се каже, че те първи посрещат инфекцията. Неслучайно тонзилите се намират в началото на дихателния и храносмилателен път, където се осъществява първият контакт на човешкия организъм с външните дразнители в това число и вируси и бактерии. Срещата с тях отключват сложните процеси на имунния отговор в организма. Повишената активност на тонзилите обяснява по-големия им размер в подобни ситуации. Това е абсолютно нормално физиологично състояние за периода. Смята се, че с навлизане в годините на пубертета, тонзилите са постигнали своята роля, в резултат на което те стават ненужен орган. Като част от лимфната тъкан, те започват да атрофират и да изчезнат като лимфоиден орган. От там нататък защитната роля на организма се поема от вече придобития имунитет.
Заболяване на сливиците (тонзили)– тонзилит и аденоидит
Тонзилитът и аденоидитът са патология характерна за детската възраст. Тонзилитът може да бъде остър или да протече хронично (в случаите, когато не се лекува правилно). Тонзилитът представлява възпаление на тонзилите. Той се характезира с абнормена вегетация, при която обема на 3тонзилите значително се увеличава. В повечето от тези случаи се касае за обструкция на дихателните пътища и последвалото го затруднено дишане, намалена консумация на кислород и нощното хъркане при деца. По-притеснителен е случая, в който възпалението хронифицира, в резултат на което тонзилите се явяват като резервоар на бактериална инфекция. Превръщането на възпалените тонзилите в хроничен процес, крие своите опасности от последвали сериозни усложнения от страна на някои органи и системи. Нелечението, както и неправилното лечение на тонзилите водят до развиване на гнойна ангина. Прието е, че до 4 гнойни ангини е нормално, но не и за един сезон!
Възпалените тонзили като предизвикателство пред майките
Възпалените тонзили са голямо предизвикателство пред майките особено през първите години, в които детето се учи на социално общуване и започва да посещава социални групи като ясли, градини и училища. Нуждата от по-задълбочен анализ и внимание са децата, които боледуват по 4-5 пъти в характерния за възпалените тонзили, есенно-зимен сезон. При тези деца/пациенти най-характерното е, че се стига до включването на 4-5 приема на антибиотик за този кратък период. Възпалените тонзили в случая може само да са доказателство, че имунната система работи. За да преодолее предизвикателството „възпалени тонзили“, тя трябва да е по-ефективна. Имунната система непрестанно работи и се приспособява, като основна нейна задача остава да изгради нужния за организма имунитет. От изключителна важност за имунната система, и в това число детето, е да се храни качествено и пълноценно и да си набавя нужната почивка и сън. При него видимо имунната система има нужда от подпомагащи нейната функция вещества. При липсата на необходимите хранителни вещества, витамини или тяхната повишена нужда, може да бъде полезно приемането на IMMUNOTROFINA.
Може да се каже, че периода, характерен с проявата на състоянието възпалени тонзили, е период на израстване на младия организъм, през който той се научава да бъде по-устойчив спрямо заобикалящата го среда. Характерното за възпалените тонзили е, че те се проявяват по-често през зимата с настъпването на ниските температури.
Методи за лечение на възпалените тонзили
Методи за лечение на възпалени тонзили. Винаги на първо място за лечение на възпалени тонзили остават консервативните методи на лечение с медикаменти или продукти за подхранване и профилактика. Има също така и някои ефективни натурални средства, които може да използваме докато сме си вкъщи. Приемате предимно на течна храна от сорта на бистри супи или пюрета. Препоръчва се приема на повече вода и други течности – билкови чайове, зеленчукови сокове и бульони. Увеличете приема на витамини. Препоръчително е правенето на гаргари със солена вода и сода като локално антисептична профилактика за намаляване на болките в гърлото. Независимо от всички изброени съвети, при някой пациенти с възпалени тонзили са налице индикации, в резултат, на които трябва да се подходи оперативно. Хирургична манипулация позната като тонзилектомия. Оперативната намеса е крайна мярка, която може да се наложи само от специалист. Подходящи пациенти за операция са хора с възпалени тонзили и съпътстваща ги сънна апнея; възпалени тонзили предизвикващи обструкция на ГДП; възпалени тонзили неповлияващи се от медикаментозна терапия с наличие на неприятен дъх и вкус; възпалени тонзили и данни за прекаран перитонзиларен абсцес и др. Това са пациенти, които не са се повлияли от алтернативните и фармакологични терапии и възпалението води до усложнения.